Откъси от разговор на Илона Ангелова с д-р Дона Пикард
Защо отглеждането на храна вълнува и събира все по-повече градски хора по света да запретнат ръкави и под една или друга форма да се забъркат в приключението, наречено градско земеделие?
Отговорът на този въпрос вероятно включва толкова различни представи и факти, колкото са многобройните стари и бъдещи негови съмишленици на планетата.
Въпреки това решихме да направим опит за обобщение на идеите и практиките в световен мащаб, изследваните екологични, социални и икономически ползи, добрите практики за подпомагане и работещите модели за социално включване.
За целта да отговори на нашите въпроси поканихме гл. ас. д-р Дона Пикард – социолог и член на интердисциплинарния екип на изследователски проект „Градското земеделие като стратегия за повишаване на качеството на живот на градските общности“, воден от Института за изследване на обществата и знанието на БАН и финансиран от Фонд „Научни изследвания“.
Д-р Пикард работи в полето на руралната социология и има интерес в областта на политиките за устойчиво развитие на районите, както и в сферата на социалните неравенства и социалния капитал в селищните общности.
Разговорът с нея оформи три посоки на дискусия – история, ползи и нагласи, и настояща картина за нашия град София, които създадоха един задълбочен и любопитно информативен материал по темата.
Приятно четене!
История на Градското земеделие
Къде, как и защо?
“Градското земеделие е старо колкото града като селищна система.”
В исторически план на различни места по света градското земеделие е било развивано от отделни социални групи и с редица разнообразни цели. Обвързаността на градовете с храната, която потребяват, обаче винаги е била видима движеща сила за неговото развитие. В Япония, например, земеделието и градът са в постоянна симбиоза и до днес. Техните градски ферми са вплетени здраво в тъканта дори на мегаполисите.
Трите най-познати съвременни форми на градско земеделие са свързани с осигуряване на храна в несигурни времена, ползотворно и приятно прекарване на свободното време в периоди на просперитет и като инструмент за социални реформи. А днес с удивление разглеждаме развитието на множеството му нови функции – да образова, да запазва традиционни знания и сортове, да предлага природно-базирани терапевтични ползи, да поддържа зелената инфраструктура на градовете и много други.
В София градското земеделие също не е нов феномен. Отглеждането на зеленчуци от домакинства е практика, наследена както в районите на бившите села, вплетени в днешните граници на града, така и от някои жители на панелните квартали, които пренасят традиционните земеделски практики в междублоковите пространства.
От десетилетия в рамките на града се развива и земеделска наука със своите опитни полета, разсадници, дендрариуми, животински ферми и т.н. В последните няколко години се забелязват и по-социално ориентирани практики, които имат за цел не толкова производството на храна, колкото сплотяването на градските общности и включването на гражданите в обживяването на зелените пространства на града.
Ключови моменти
“Градското земеделие само по себе си е кристална топка, в която се отразяват различни социални, икономически, културни и дори политически процеси.”
Всеки отделен случай има своя специфична логика на развитие. Ако разгледаме само т.нар. социално-ориентирани практики на ГрЗ в София, ще открием разминаващи се процеси на развитие – някои инициативи избират първо да работят за промени на нормативната уредба, други концентрират усилията си в практически дейности по усвояване на терени за ГрЗ, трети работят в посока промяна на обществените нагласи и т.н. Всички тези елементи са важни за развитието на ГрЗ, но няма утъпкана „пътека“, която доказано е най-добрата като последователност от стъпки.
Видове градско земеделие
Видовете градско земеделие по света могат да се разделят най-условно на т.нар. градинарство (не бизнес ориентирано) и фермерство, което осигурява по-голяма част от доходите на едно домакинство. Така един градски фермер в Хавана, който изхранва семейството си, като предлага продуктите си на пазара, е типичен представител на кубинското ГрЗ. Докато типичният градски земеделец от Берлин е един от 80000 обработващи малки парцели за собствени нужди. Във всеки от двата типа има много под-видове: образователни ферми, в които децата могат да галят козичка (petting farms), експериментални ферми и градини с по-скоро изследователски функции, окупирани градски пространства, овластяващи местните общности, места за общуване на възрастни хора или други групи в риск от социално изключване и т.н.
Популярност в градовете
Поради липса на дефиниция за „развито“ ГрЗ – само по себе си то не е една определена дейност с ограничен набор от функции, е трудно да се даде обективна оценка на дейностите в различните градове. От една страна стои примерът за Детройт, който се превръща в зелен град заради зеленчуковите градини. Той често е даван за пример как ГрЗ може да трансформира средата на живот в един град, включително да намали и престъпността в даден район.
От друга, може да бъде поставен примерът за ГрЗ от Африка – Хараре в Зимбабве, милионен град на 10% от територията на който се развива градско земеделие. Така докато в САЩ и Европа често ГрЗ се приема като стратегия за подобряване на качеството на живот, в Африка често то е нераглементирано и съществува като стратегия за оцеляване. В редица случаи, както и в самия Хараре, процесът на регулиране на градските пространства постепеннно унищожава терените традиционно използвани за ГрЗ.
В Бамберг, Германия, общината отделя средства за насърчаване и развитие на традиционния градски земеделски бизнес, докато в Япония градските ферми се ползват с данъчни облекчения, за да не прекъсват дейността си. Дали считаме това за развито ГрЗ, зависи от перспективата ни.
Дефиниция
Аз споделям разбирането за “градско земеделие като обществено-значима дейност, която е свързана не само с производството на хранителни продукти, но и с набор от други социални, екологични и икономически положителни ефекти за градските общности.”
Ползи и нагласи
Ползи
Физическият контакт с почвата, растенията и животните има доказан положителен ефект както върху физическото, така и върху психическото здраве. Редица изследвания сочат, че той понижава нивата на стрес, като по този начин намалява рисковете от депресия, високо кръвно налягане и тревожни разстройства, подобрява креативните и когнитивни умения.
Производството на храна близо до мястото на потребление, от друга страна, съкращава емисиите, отделяни при транспорта, което работи в полза на опазване на околната среда. В икономически план, градското градинарство и фермерство може да предложи трудова реализация на хора от групи в риск от бедност и изключване, които нямат нужната квалификация и умения да се реализират на иначе високо конкурентните трудови пазари в градовете.
Замърсени градски условия
“Не бихме могли да бъдем еднозначни и да кажем, че произведената в града храна не може да е здравословна, защото градският въздух е мръсен.”
В София той е замърсен основно с прахови частици, които не навлизат в системите на растенията, а се задържат на повърхността им, поради което просто се измиват. Ако почвата и водата не са замърсени с тежки метали (естествено или в следствие на човешка дейност), с патогени или други внесени или естествено съществуващи химикали, радиация и т.н., не би трябвало да има подобно притеснение, особено при възможността да се направят проби на самата продукция.
Винаги наблягам на темата за меда, когато говорим за чистота на градските хранителни продукти. Градският мед в повечето случаи е по-чист от онзи, произвеждан в райони с развито земеделие. Това е така поради тежките химични обработки, използвани от големите производители най-често
отглеждащи храна на големи монокултурни площи. В града цъфтящата медоносна растителност е изключително многообразна, не се третира с пестициди, фунгициди, хербициди и следователно медът (не говорим за другите пчелни продукти), добит от нея, е с отлични качества.
Разбира се, стартирайки проект за ГрЗ, е добре да проучим индивидуално всеки един случай като местонахождение – оценка на почвата, водоизточника за поливане, на отдалечеността от замърсяващи източници и т.н.
Социално включване
Най-добрите примери за овластяване и социално включване чрез ГрЗ са случаите на т.нар. партизанско градинарство (guerrilla gardening). Те се отличават с това, че заявяват правото си на участие в развитието на градската среда чрез облагородяване на занемарени пространства. При тях е най-видимо, че целта не е производство на храна за изхранване на домакинството или за пазара, а заявяване на гражданска позиция.
Включване на институции
Общината в Бамберг има огромен проект за насърчаване на градските фермери (градинарски бизнеси) в ситуация, в която самите те нямат интерес да продължават да се занимават с тази дейност. До този момент обаче не е успяла да докаже повишаване на мотивацията за бизнес развитие.
В София Столична община досега е подкрепила материално, финансово или със съдействие за ползване на имоти няколко проекта за ГрЗ – Биоградина Витоша, Градина ЗаДружба, градината на Горичка, Градска градинка Мулти Култи.
“Според мен най-добрите примери за подкрепа на ГрЗ от страна на институциите са там, където последните са седнали на една маса с представители на гражданското общество, на практикуващите и на експертите, и са набелязали общи цели за развитие, създали са планове за регулиране и по този начин са дали тласък на ГрЗ. Такива примери имаме от Барселона, Милано, Ротердам, Лондон и мн.др.”
Град София
Пионери у нас
“ГрЗ в съвременния смисъл на понятието е плод на комплексни усилия на много хора и инициативи едновременно.”
Днес то среща доста разпознаваемост, което до преди няколко години предизвикваше главно недоумение. Дори Столична община, които преди малко повече от 5 години нямаха никакви сетива за ГрЗ, вече работят по стратегии, включващи ГрЗ. Дори беше завършен проект, по който се изгради теоретичен модел за изграждане на агро-бизнес инкубатор в града.
Световна карта
София, както и други български градове, има интересни традиции в градското земеделие, които за съжаление са прекъснати, но биха могли да се интерпретират като авангардни. Това е зеленчуковият пояс на града в крайградските зони – Негован, Чепинци, Кубратово, където традиционно е било развивано зеленчукопроизводството и животновъдството, както и оранжерийното производство на зеленчуци към ТЕЦ-овете и др.
Днес има все по-голям интерес към тези дейности, но е още трудно да се определи със сигурност какви са обществените нагласи към практиките. Очакваме скоро първите резултати от представително за три района на София социологическо изследване, които да отговорят реално на този въпрос.
Благоприятна среда и трудности в София
За условията в София съществуват два основни фактора: достъпът до качествени водоизточника като реките от Витоша и зелените клинове на София, които могат да предоставят терени за градини.
Трудностите са подобни като на редица други места – нуждата местните власти да бъдат убедени в ползите на ГрЗ за града и в необходимостта тези практики да бъдат нормативно уредени. В допълнение, много от жителите на градовете все още имат лични спомени от земеделска работа и често не я свързват с положителни емоции – отглеждането на зеленчуци, да не говорим за селскостопански животни, които нямат място в града според много от тях.
В този смисъл, ако действително искаме храната и земеделието да ни сплотяват, трябва внимателно да се замислим за всички граждани и да преценим в кои случаи е важно да се развива дейността и в интерес на кого се прави това.
Бъдещето
Не мога да прогнозирам развитието на Градското земеделие в бъдеще, но след като излязат резултатите от нашето изследване, вярвам ще имаме по-ясен поглед върху ситуацията и конкретни факти за дискусия, които с радост ще споделим!
Интервюто с д-р Дона Пикард е проведено като част от проекта “Съ-Създавене и първи стъпки на мултикултурна градска градина” е финансиран от Столична община по програма “Социални иновации 2019”. За повече информация – http://multikulti.bg/bg/project/gardenbg
За Илона Ангелова: съ-създател на гражданска инициатива City experimentarium и студио за дизайн на градски ядливи градини UrbaCulture.