ПРОДЪЛЖАВАМЕ.НА.ПРЕД
Дафар Шабан е роден в Пловдив преди 28 години в семейство на иракски имигранти. Занимава се с намиране на нов бизнес за софтуерна компания и е активист, посветен на устойчивото хранене и младежката мрежа на Slow Food.
Сблъсквал ли си се със специално отношение, защото името ти е чуждо?
Като малък децата ми се подиграваха за името, за цвета на кожата, но се случваше и учителите да кажат: "Ето, вижте, вашият съученик знае българската литература по-добре от вас." След тийнейджърството отношението стана по-положително. Но наскоро на интервю за работа решиха да ме провокират с въпроса: "Добре, ти, с тая брада, с това име – хората как те приемат?"
Можеш ли да обособиш типично българска черта?
Не съм живял достатъчно дълго извън страната, за да преценя, но може би това е навикът да си мислим, че тук е най-зле. За мен българското гражданство е ценно, получих го на 11-12 години и помня как родителите ми копнееха за него. Не разбирам как толкова българи напускат и отиват в чужбина само за да им е по-удобен животът там. Не го разбирам тоя обратен национализъм.
Празнуваш ли български празници?
Tази година реших да не си купувам мартеница, защото реших, че ми е писнало от китайски мартеници.
Можеш ли да опишеш България с три думи?
Може, ама нека да се разбере, че е нарочно разделено: Продължаваме. Hа.Пред.
Планираш ли да останеш в България?
Мисля да замина за чужбина, но само за да си разширя професионалния хоризонт – след това ще се върна.
Какво според теб е да си българин?
Mежду Освобождението и социализма България е показала, че когато имаш хора с правилното образование и възможности, можеш да постигнеш много. И те не са били само българи – имало е чехи, поляци, всякакви, които са дошли с каузата да сътворят едно модерно общество. Иска ми се българинът пак да е такъв.
Ти чувстваш ли се българин?
Да. Тъжно е, но се чувствам все по-малко иракчанин.
