БЪЛГАРИТЕ СА ПОДОБНИ НА СИРИЙЦИТЕ
Семейството на Амер Тарек Атаси, на 53, специалист по връзки с обществеността, и Ишрак ал Бaйрути, на 33, е от Дамаск, Сирия. Пристигат в България в края на 2014 г., след като договорът на Амер с компания в Дубай изтича, а връщането в родината им при война е немислимо. Кандидатстват за закрила и живеят в лагера на Държавната агенция за бежанците в Овча купел.
Сблъсквали ли сте се със специално отношение, защото сте чужденци?
Aмер: Винаги са се отнасяли много добре с нас. Българите са добри хора, децата ни учат в 66-о училище. Понякога в автобуса жени стават, за да направят място за децата ми.
Eшрак: Понякога хората се учудват, когато ме видят за първи път. Защото изглеждам различно.
Можете ли да посочите типично българска черта на характера?
Aмер: Българското общество е близко до сирийското, не мисля, че мога да откроя нещо типично българско. Отношението към чужденците е много добро, никой не казва: "Ти си чужденец, няма да ям от храната ти."
С какво ви изненада България?
Aмер: С голямата прилика със Сирия, с живота ни там. Природата, храната, зеленчуците си приличат. Дори сградите и градоустройството са близки.
Знаете ли за някакви български празници?
Aмер: Децата си сложиха мартеници. Но все още не сме навлезли в културата.
Опишете България с три думи.
Eшрак: Хубава страна. Добри, миролюбиви хора.
Какво според вас означава да си българин?
Aмер: В Дубай се запознах с хора от цял свят, включително с българи. За разлика от западноевропейците българите не са високомерни в социалните си контакти, по-лесно е да се разбера с тях.
Планирате ли да останете в България?
Aмер: Бих искал. Българският народ е много близък до нашия и лесно можем да се адаптираме, освен това стандартът на живот не е толкова висок и дори стартирането на бизнес би станало тук по-лесно, отколкото в Западна Европа.
