НИТО РУСНАК, НИТО БЪЛГАРИН
Роден в Москва, Дмитрий Ягодин пристига в България през 1997 г. Завършва анимационна режисура в НАТФИЗ, в момента 35-годищният художник рисува, занимава се с анимация и музика. Част е от международно награждаваното студио за анимация Compote Collective.
Сблъсквал ли си се със специално отношение, защото си чужденец?
Отрицателно – много рядко, българите са топъл и гостоприемен народ. Може да е така, защото съм руснак. Споделяме доста общи черти – и добри, и лоши.
Има ли типична българска черта?
Много хора тук са кисели, винаги намират причини да мрънкат и да са недоволни независимо дали са в страната си или извън нея. Простотията, но не знам доколко е национална черта – по-скоро е резултат от държавно управление и липса на образование. Като положителна черта – българите са топли и весели хора, големи купонджии.
С какво те изненада животът в България?
Не знам доколко е изненада, по-скоро ми направи впечатление, че ритъмът на живота е по-спокоен в сравнение с Русия и други държави.
Празнуваш ли български празници?
Празнувам с българските ми приятели и семейството, доколкото е традиция. Маса, салата, ракия, ядене на корем. Като цяло, все ми е тая за празниците, ако не са лични.
Опиши България с три думи.
Ако говорим за страната: приказна, плодородна, тайнствена. Ако говорим за държавата: равнодушна, заспала, объркана.
Планираш ли да останеш в България?
Доста дълго вече съм тук, не знам дали да остана. Страната и хората са окей като цяло, но държавата е доста зле и много неща не се случват така, както аз бих искал да се случват.
Какво според теб е да си българин?
Човек като всеки друг, с всичките му положителни страни, пороци и недостатъци.
Чувстваш ли се българин?
Вече не се чувствам нито руснак, нито българин.
Искаш ли да си българин?
Сигурно вече съм, отдавна не се чувствам чужд тук.
