ДЕЦАТА В УЧИЛИЩЕ СА ДОБРИ
Семейство Мохамади – 52-годишният часовникар Раджаб и 43-годишната фризьорка Масуме – са от Бамян, Афганистан. Пристигат в България през 2012 г. с двете си дъщери, Хадиджа на 16 и Наргес на 15, заради усложнената обстановка в родината им. Кандидатстват за бежански статут и живеят в лагера на Държавната агенция за бежанците в Овча купел, а момичетата ходят на училище. Казват, че в родния им край има носии подобни на тези, с които ги снимаме.
В България усещали ли сте специално отношение, защото сте чужденци?
Хадиджа: Повече хубави неща. Не ми викат "чужденка". В училище децата са добри.
Раджаб: Добре сме. Никакви проблеми.
Масуме, изпитвала ли си дискриминация, защото си жена?
Масуме: Не. Само административни проблеми. Защо не ни дават статут?
Има ли някаква типична българска черта?
Хадиджа: Не можем да отговорим на този въпрос. Само хубави неща можем да кажем за българите. Обичаме българите. България изненада ли ви с нещо?
Хадиджа: Не. И храната е като нашата храна – ориз, зеленчуци.
Имате ли приятели българи?
Хадиджа: Да, имаме. В училище.
Раджаб: Да. Съседите от района, около лагера.
Някакви български празници знаете ли?
Хадиджа: Да, Баба Марта, Коледа и Великден, с яйцата. Слагаме си мартеници.
Опишете България с три думи.
Раджаб: Хубави сезони. Добри хора. Харесвам България.
Планирате ли да останете в България?
Хадиджа: Искаме да живеем тук. Защото обичаме България и искаме достоен живот. Аз обичам да уча история и биология, всичките предмети обичам, понякога мисля да стана лекар, но повече искам да стана археолог. Обичам археологията.
Наргес: И се учим да свирим на китара.
