ДА ИЗЛЕЗЕМ ЗА ПО БИРА
Преди пет години Густаво Веласкес завършва кино и телевизия в Испания и пристига в България за двумесечна практика. След края ѝ остава и започва работа във фирма за клинични проучвания на лекарства. В момента 35-годишният венецуелец е безработен.
Забелязвал ли си специално отношение, защото си чужденец?
Повечето хора ми помагат, радват се, че се опитвам да говоря добре техния език. Българите много си приличат с хората от Южна Америка. Много сме емоционални. Хората, които са добри, са много добри, и хората, които са лоши, са много лоши.
Има ли според теб някаква типична българска черта?
Каквото и да става, винаги се излиза за по една биричка.
България изненада ли те?
Да. Природата. Планините. Родопите са ми любими, с географията, музиката, хората. Първото ми впечатление оттам е от Гела и Широка лъка, и хората... нямам думи. Макар че не им разбрах диалекта. Аз си мислех, че говоря български, но се оказа, че не.
Имаш ли приятели българи?
Всичките ми приятели са българи.
Празнуваш ли български празници?
Празнувам ги, защото всички ги празнуват, но повечето празници са религиозни, а аз не съм религиозен.
Можеш ли да опишеш България с три думи?
Приятелство. Природа. Свобода. Българите не осъзнават колко са свободни. Няма толкова регулации. Например можеш да отидеш на къмпинг където решиш. И добрите хора, истинските планинари, пазят природата.
Планираш ли да останеш в България?
Направих дете, ожених се. Май да.
Какво според теб е да си българин?
Да си горд с миналото си, с традициите, с фолклора. Тук всички играят хоро, докато във Венецуела младите нямат такъв интерес. Приятелите ми казват: "А, още си спомням, когато беше чужденец." Но никога няма да мога да съм българин. Аз съм живял на три места по света и се чувствам от... планетата. А вие сте уникални.
